Месец май: празничен календар
Месец май настъпва едва след няколко часа. Той е назоваван с различни имена. Някои твърдят, че носи името на древноримската богиня Мая или на древноримската богиня на плодородието Бона Деа, чийто празник е бил през май. Старото славянско име на този месец е било трѣвенъ т.е. тревен, буквално „тревен месец“: месец, през който пониква тревата.
Прабългарите наричали този месец Вечем. Други източници, които назовават месец май с името Сретен, твърдят, че така са го наричали прабългарите.
Независимо от това, но кого е кръстен, месец май е месецът на плодородието и празниците, който има особено място в календара на обществото, семейството и българското училище.
1 май: Ден на труда и на международната работническа солидарност
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
На тази дата редица страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите.
Първият опит за честване на 1 май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
Днес 1 май Ден на труда и на международната работническа солидарност е официален празник в България.
6 май: Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия
Това е денят, в който българската православна църква чества Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник.
На 6 май българската армия чества своя професионален празник.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг.
В самото начало празникът се отбелязва определено скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“ и ограничени военни паради, предимно в София. Впоследствие цар Фердинанд допринася за по-голямата пищност и значение на честването.
Съвременният празник в Република България в 9 часа пред паметника на Незнайния воин в София, където патриархът или друг представител на висшия клир на Българската православна църква отслужва панихида за загиналите военнослужещи, молебен за живите и празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини. Поднасят се венци и цветя в памет на падналите в бой воини.
Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.
Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.
9 май е и Ден на победата, краят на Втората световна война в Европа, който се чества в бившия Съветски съюз и в Руската федерация.
11 май: църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий
Светите братя Кирил и Методий – създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространяване на християнството сред славяните. Обявени са за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Още в най-старите български ръкописни книги, запазени до днес, е отбелязана паметта на Светите братя – 14 февруари за Св. Кирил и 6 април за Св. Методий. За техния общ празник – 11 май, най-ранният запазен спомен е от XII век. Установява се като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий от 1863 година.
Светският празник за св.св.Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през 1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя, докато 24 май се утвърждава като празник на българската просвета и на славянската култура.
24 май: Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история.На 11 – ти май 1851 г. в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. Празникът започва редовно да се отбелязва през 1857-ма година. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар.
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.